Прочетен: 4222 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2010 21:18
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ !
3 Март
ИМАМЕ С КАКВО ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ!
ПОМОЩТА НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.
Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на огромни свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, (Сърбия и Черна гора). Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Съгласно източници, българите не са очаквали освобождението си със скръстени ръце, а сами, дори с цената на живота си са търсили начини и средства за борба срещу вековния поробител. Не е достатъчно да се спомене само знайния принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи, българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Сред населението в областите под османска власт се засилвало хайдушкоото движение и други форми на борба срещу османското владичество. По инициатива на българските общини било организирано посрещането и настаняването на войските. Така обединената сила във руско-турската война ставала още по мошна и резултатна; външна-Русия със нейните съюзници и вътрешна–българското национално освободително движение, което обхванало всички български земи, като най-силно е било то в областите, където действали руските войски, особено в планинските и полупланинските райони.. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Това е цяла армия от българи, които са дали своя принос за крайната победа.
Когато става дума за военни действия обикновено се говори и пише за хода на събитията по фронтовата линия, за подвизите и героизма, за успехите или пораженията. За успешния изход на една война не малка роля има и добрата организация зад непосредствените бойните действия на фронтовата линия - в тила.
С необходимото признание към икономческата, медицинска, военна и други форми на подкрепа на християните от двете страни на Стара планина се отнася и комисията натоварена да изготви документацията за историята на руско-турската война от 1877-1878 г. По страниците на 97-те тома са публикувани документи, разкриващи много български инициативи, ракриващи както героизма на опълченците, въоръжените чети, така и активното съдействие на българите при осигуряването на хранителни продукти за войската, всеотдайността на разузнавачите, водачите, медиците. Опитите на някои западни историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти съхранени в историческатата памет. Същественото е, че интересите на царска Русия свързани с тази война напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество и да възстановят независимостта на третата българска държава.
Икономическата (материална) помощ на българите
Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските и най-вече поради жаждата за печалби, руската армия получава едва 30-40 % от необходимите продукти. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси от завзетите турски складове. По това време в българската емигрантска преса и немалко руски издания са се появили статии за възможностите и готовността на българския народ да окаже подкрепа на своите освободители. Съобщавало се, че богатата реколта в Българско можела да изхрани три руски армии. Разчитало се и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи. Така например не безизвестния Евлоги Георгиев (един от двамата братя дарители при построяването на Софийския универтситет) предложил на първо време да отпусне 180 000 франка, а при нужда можело да отпусне и повече. Друг българин предложил 50000 франка....Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.
И действително, кат пример съгласно източници, готовността на българите да оказват всякаква икономическа помощ на русите не спира по време, когато предният отряд на генерал Гурко се откъсва от армейските обози. В продължение на седмица той получава безвъзмездна помощ с продоволствие. Командването. В отговор на тревожно писмо на командването, ген. Гурко от Търново окуражаващо пише: „Живея за сметка на града. Три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневн запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас…”. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше-за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе Казанлъшкия тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…..”. „ Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна хляб сирене и други ястия, пития, разни дрехи- всичко бе на разположение на войниците……”
По същия начин в различните източници е описано посрещането на руските войски в села и градове; Дряново, Трявна, Габрово. Ловеч, Никопол, Плевен, Телиш, Летница, Враца, Силистра, Разград, Оряхово.....Навсякъде където се появят русите, българите от градове и села са ги посрещали като родни братя, бързали да ги подслонят в домовете си, да помогнат с каквото могат при трудния им поход и тежките сражения. За посрещането в Ловеч П. Паренсов пише; ”Аз помня, че за много припаси българите не взеха нищо, а за което взеха, поискаха крайно евтино”. Председателят на Желявския селски раионен революционен комитет, след посрещането на дясната колона на ген. Веляминов от войските на ген. Гурко под връх Мургаш и привежденето им до с. Желява в своите „Диарбекирски дневници и спомени” се обръща към съселяните си с думите: ”Сега лъжа вече няма, доведох ви нашите многоочаквани братушки, да сме готови да ги посрещнем”. Като многоочаквани освободителите те били разстанени по домовете и богато нагостени. Осигурена е храна за добитъка. Не е изненадващо, че за братския прием, който българите навсякъде са устройвали на своите освободители, обикновения руски войник ще възкликне; „Ние вървяхме както по земята на родната майка Русия”
Както командването на армията, така и командванто на трите отряда са били далече от мисълта да осигуряват прехраната на войските с безвъзмездна помощ. Командването приело с удоволствие братската помощ, но веднага търсело други начини за снабдяване-от закупуване на големи количества храни или завземане на завладяните турски складове до обявяване на реквизиции. При зимното форсиране на Стара планина през декември 1877 г. в нарочната заповед на ген. Гурко се казва; „Обръщам внимание на всички началници, че при сегашното крайно лошо състояние на пътищата, превозването на сухари се натъква на невъобразими трудности....Ето защо началниците на частите трябва да потърсят помощта на местното население, заплащайки му незабавно в” звонкова монета” . Много често командването влиза в договорни отношения с градските и селските общини и така се снабдявало с хранителни продукти за седмици напред.
Съгласно източници, обемът на българската продоволстена помощ през двете години на войната е оценен като значителен, като се вземат под внимание няколко показателя; необходимо дневно продоволствие, числен състав на войските, броя на животинската тяга и доставките от една компания;” Грегер, Горвиц, Коган”. Съгласно данни на проф. В. Хаджиниколов българите снабдяват русите както следва; за I-ва армия - 66% от всичките й нужди, за II-ра армия - 39% и за III-та армия - 30% от изразходваните храни.
Трябва да се отбележи, че продоволствената помощ към освободителите се отразявала твърде благоприятно върху стопанския живот в страната. Съгласно източници внасянето на огромни количества злато активизирало развитието на стоково паричните отношения в България
Икономическата помощ на българите е имала и други форми на изява-снабдяване на войските с дрехи, обуща, подготвяне на пътища, прокопаване на траншеи, прехвърляне на военна техника през Балкана и т.н. Например, веднага след прехвърляне на предния отряд през Стара панина ген. Гурко доставя 7-8000 чифта обувки изработени от казанлъшките занаятчии. Само за един ден Старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли - ризи, белъо, партенки, кърпи, чаршафи и др.. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе и много др. Под ръководството на женските сдружения („Милосърдие” в Търново, „Майчина грижа” в Габрово и много други) през ноември и декември 1877 г. са изплетени хилади чифта чорапи, ръкавици, фланели и др. През суровата зима на 1877-1878 г. много български селища около планината се превръщат в надеждни и сигурни снабдителни центрове. Съгласно източници, без тази помощ зимното форсиране на Балкана и победния марш в тракийската низина биха били далече по-трудни, а жертвите много по-големи.
Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен, без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панаиот Хитов През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия.. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на боините позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката ”защото-според него- трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците-от куршумите или от жаждата”
Съгласно отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19392 българи. От тях 5545 работят в Свищов, 4950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4400 около с. Българене. От тях само 2042 души явяващи се със собствени коли и добитък работят срещу заплащане. Останалите 17350 души с готовност дават своя безплатен труд. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново 700 българи работят денонощно разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отбтблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г. , всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и др. места.
Медицинската помощ на българите
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите форми на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Огромната Дунавска армия е разполагала с крайно недостатъчните 300 санитарни коли и 8000 легла
Още през първите месеци на войната в помощ на острите медицински служби са привлечени стотици българи от Свищов, Никопол, Търново и други селища. Истински подвизи извършват жителите на Свищов. След настаняването на 50-та военновременна болница в Свищов всеки ден на определените от командването места се явяват българи и с набързо приготвени носилки помагат при транспортирането на болните до Румъния, където се намирали най-добрите болнични заведения.. През зимата, когато връзката с румънския бряг е прекъсната, в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи на Свищов са настанени около 3000 ранени. Целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. Женското дружетво „ Милосърдие” всеки ден изпраща в местната болница на Търново 10-15 жени като медицински сестри. При преодоляването на Хаинкъоския проход, предизвестени от ген. Гурко казанлъчани за кратко време приготвят 200 легла и откриват една от първите български болници по време на войната. Според решения на общината лекарствата, продоволствието и нисшият медицински персонал (състоящ се от десетки монаси, учителки и обикновени жени) се осигуряват изцяло от българска страна. По подобен начин и жителите на Стара Загора организират болница с 200 легла. В доклади за военните действия командването дава дължимото и на българскте лекари. За неоценимата и всеотдйна медицинска помощ на предния отряд се четат имената на главния лекар К.Бонев, К.Везенков, С.Мирков, Ив.Попов, Я.Петрович, Чобанов, Вълкович, Цветков и др. Благодарение на тяхното мъжество и себеотрицание от бойното поле са изнесени и спасени от явна смърт стотици ранени. Българските лекари дават своя принос като се борят против разространяването на епидемии, обучават санитари.
Съгласно източници, медицинската подкрепа на българите достига своя връх в Габрово. По сведение на руски офицери, там е спасен живота на хиляди руски воиници, опълченци, четниците от горските чети или бежанци от южнобългарските области. На 16 юли 1877 г. по предложение на българскина д-р Алекси Христов в Априловската гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Руски офицери свидетелстват; „ габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели, като се започне от лъжицата и паницата, фдадоха дори копринените юргани без принуждение”. Три дни след откриването на Габровската болница в нея са настанени 308 ранени, без да се отчита броя на по-леко ранените. Руския лекар д-р Пясецки за патриотизма и всеотдайността на българите пише; ” Като отсъпиха гимназиалното помещение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много обикновени жени дойдоха да помагат. Госпожите и господата често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино ,тютюн и ги раздаваха на ранените”. По време на най- кръвопролитните сражения на Шипка Габровсаката община изпраща там цяла рота доброволци-мъже, жени, ученици. Пристигат селяни и със собствено направени носилки пренасят ранените до най-близките санитарни пунктове. Скоро пак по предложения на големия родолюбец д-р Христов, намиращия се близо до гимназията Девически манастир е превърнат в болница за офицерския състав, а домът на д-р Христов в лазарет за руски воиници и опълченци. През зимата на 1877-1878 г. в болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали. Пру минус 20 градуса всеки ден от върха са докарвани по 200 премръзнали офицери и войници от Шипченския отряд. В девическото училище е организирана и болница за бежанци и сиропиталище за 235 души.
По време на войната известният български родолюбец, драматург и народен будител Добри Воиников най-напред е назначен за преводач в щаба на 12 корпус към руската войска. В края на 1877 г. от управителния съвет на Благотворителното дружество (в които влизат Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Цани Гинчев и др. бележити българи) в град Търново е назначен за Директор на пансион за сираци от Арилското въстание и войната. Д.Войников бди като баща над 300 осиротели деца. Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш. В края на.1877 г. и началото на 1878 г. медицинска помощ оказва населението и на Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Орхание (Ботевград), София, Пазарджик, Пловдив. Грижите на признателния български народ са навсякъде по българската земя; Казанлък, Енина, Мъглиж.... В Русе и в околните села Иваново и Обретеник, дещерята на легендарната баба Тонка- Петрана Обретенова със своя пример увлича десетки жени на работа като медицински сестри във военните лазарети.
Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише; ”Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях , поправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях”
С част от приведените кратки данни и свидетелства на очевидци става ясно, че русите са посрешнати като освободители и братя. С разностранната икономическа, медицинска и други форми на помощ по време на войната, българският народ е показал както своите силни патриотични и гостoприемни чуства и качества, така и неутолимата жажда за свобода и признателност за избавлението им от петвековното османско владичество. Това е част от разрастналата се национално освободителната революция по цяло Българско, обстоятелство, което повдигало бойния дух на руската армия и вярата им, че те са дошли на юг от Дунава не като завоеватели, а като освободители на своите братя славяни.
Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, изследвания и проучвания.
Подготвил д-р Богомил Великов Колев
За контакти:
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www. istoriabogomil.blog.bg
www. nautchnitrudove.blog.bg
www.metaloved.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.metaloved.blog
http://www.youtube.com/watch?v=oMgNQ7_imHQ&feature=related
www.vestnitcibogomil.blog.bg
www.istoriabogomil.blog.bg
www.nautchnitrudove.blog.bg
www.metaloved.blog
