Постинг
16.01.2010 17:50 -
Явлението"Внедряване" в Природата. Продължение 6
Автор: vestnitcibogomil
Категория: Технологии
Прочетен: 1849 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2010 20:05
Прочетен: 1849 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 16.01.2010 20:05
Примери от Микро и Макрокосмоса
Явлението"внедряване" в Природата с всичките процеси протичащи в материята като негово следствие е свързано със структурните несъвършенства на най-ниско равнище на делене на материята /сплавите/- наречени дефекти: ваканции, дефекти на Шотки, дефекти на Френкел, дислокации, дефекти в подреждането. Най-типични несъвършенства са дислокациите, фиг.17, които в началото са били свързвани само с металите и сплавите. Всички дефекти и най-вече дислокациите са място на нарушено силово поле. В резултат на това около тях с цел намаляване на свободната енергия „F”на веществото (от термодинамиката е известно, че F=U – TS, където, U-вътрешна eнергия, T-температура, S-ентропия/).От енергетична гледна точка се извършват процеси на дифузия, настаняване или „вмъкване" на други частици, имащи подходящ атомен радиус и образуват около дислокациите т.н. „облак” на Котрел. Тези процеси се извършват с цел амортизация на напреженията. Достига се до уравновесяване на силовото поле за съответните условия. Тези процеси в микро и макрообеми са характерни и за йонните кристали, минералите, органическите, геологически и биологически вещества. Те са характерни дори и за социалната форма на движение на материята. От това може да се направи предположението, че те се отнасят и за космогонията. Тези дефекти от електронен и атомен мащаб при металите и полупроводниците, претърпяват еволюция в макроскопически мащаб и могат да достигнат до големи пукнатини /при силно динамично разрушаване на метали, сплави и друга материя/ или до големи окръжаващи пространства при подобни/тектонски/ процеси в недрата на Земята /планетите/ при движението на геоложки /планетни/ формации. Предполага се, че в биологичните тъкани и структури същосе проявява специфичното действие на дефектообразуването [2J. Винаги около дефектите става натрупване на примеси - внедряване на примеси...
Ако се опрем на закономерностите на процесите в Микрокосмоса бихме могли да предположим наличието на подобни дефекти и в строежа на Космоса - Вселената. Тяхното влияние може да се отразява и да се търси още в процеса на "раждането", на създаването и натрупването на веществото - материята, след „Големия взрив". Ако се опрем на теорията за последния можем да изкажем предположението, че раздалечаването на Галактиките и космическото фоново лъчене /открито през 1965/, които потвърждават „Големия взрив", т.е. разширението на Вселената се извършват на базата на универсалния характер и влияние на Дислокационната теория, отнасяща се за Микрокосмоса, открита в началото при металите. Движение под влияние на разликата в наляганията. От гледна точка на диалектиката не са изключени и в Макрокосмоса подобнимакроструктурни несъвършенства - дефекти в подреждането на космическите тела. Тези дефекти - несъвършенства по аналогичен начин в Микросвета стават центрове на нарушено силово поле, около което могат да се извършват различни процеси. Например процеси на натрупване на космическо вещество имащо различни размери (състав). /Спътниците на Марс - Фобос и Деймос, които имат произволна форма, различаваща се от стандартната овална, сферообразна. Може да се предположи, че те представляват "захванати атоми", т.е „внедрени" обекти в своеобразните празнини около Марс. При аналогичен начин на разсъждение тук могат да се причислят и различните мъглявини, специфичните особености на тъй наречените „Черни дупки" със своебразно привличане, разбира се и „захващане,, на вещество - материя и т.н. Ако приемем принципната аналогия с процесите в Микрокосмоса, т.е. в металите и сплавите, то не е трудно да се придположи, че при достигане до границите на дадена Галактика, съзвездия, звездни и планетни системи и други компактни формирования, тези космични структурни дефекти - Дислокации /или дефекти в подреждането, ваканции др./ ще срещат бариери по пьтя си при движение в самата Галактика или друго по-малко космическо образование. Може да се предположи, че границите на Галактиките /и на другите вътрешни формирования/ ще бъдат солидни бариери при движение на „космичните дислокации". Там може да се очаква натрупване на голямо количество такива дефекти, респ. повишаване на напреженията и потенциалната енергия. Там може да се очаква съсредоточаване и на по-голямо къличество космическо вещество - енергия. Това може да бъде свързано с големи разрушителни и други колосални процеси. Подобни процеси се извършват при движението на дислокациите в зърната на металите и сплавите и в земните структури фомирования и пластове. Ако при своето движение космическите "дислокации" - дефекти в подреждането, не успеят да преодолеят съпротивлението на границите на съседната система – Галактика /друго формирование/ би трябвало да се очаква, както при металите и сплавите на тези граници да се съсредоточава огромна енергия, силно нарушаване на силовото поле, увеличаване на своеобразните празни пространства. В резултат могат да се очакват процеси на натрупване на вещество-формиране, на нови космически обекти, дори процеси на затопяване и микропроцеси наподобяващи този след „Големия взрив”. (При движение на земни пластове по дислокационния механизъм е възможно дори затопяване).
Тези процеси около т.н. „космически" структурни несъвършенства се извършват най-вероятно с цел амортизация на напреженията около тях. Както във всички сплави става натрупване на атоми или прескачане (удари на атоми), движение и съсредоточаване в подходящи дислокации, така и в Макрокосмоса е възможно да стават подобни процеси на прескачане, движение, захващане и внедряване, натрупване на космическо вещество-обекти с различна големина, сблъскване и удари между тях.
(Посочен бе доказаният случай с Фобос и Деймос, които вероятно са остатъци от разрушителни процеси - включително и около Марс). Тук би могло да се причисли и движението на кометите, астероидите и други космически обекти.
Примери от Микро и Макрокосмоса
Явлението"внедряване" в Природата с всичките процеси протичащи в материята като негово следствие е свързано със структурните несъвършенства на най-ниско равнище на делене на материята /сплавите/- наречени дефекти: ваканции, дефекти на Шотки, дефекти на Френкел, дислокации, дефекти в подреждането. Най-типични несъвършенства са дислокациите, фиг.17, които в началото са били свързвани само с металите и сплавите. Всички дефекти и най-вече дислокациите са място на нарушено силово поле. В резултат на това около тях с цел намаляване на свободната енергия „F”на веществото (от термодинамиката е известно, че F=U – TS, където, U-вътрешна eнергия, T-температура, S-ентропия/).От енергетична гледна точка се извършват процеси на дифузия, настаняване или „вмъкване" на други частици, имащи подходящ атомен радиус и образуват около дислокациите т.н. „облак” на Котрел. Тези процеси се извършват с цел амортизация на напреженията. Достига се до уравновесяване на силовото поле за съответните условия. Тези процеси в микро и макрообеми са характерни и за йонните кристали, минералите, органическите, геологически и биологически вещества. Те са характерни дори и за социалната форма на движение на материята. От това може да се направи предположението, че те се отнасят и за космогонията. Тези дефекти от електронен и атомен мащаб при металите и полупроводниците, претърпяват еволюция в макроскопически мащаб и могат да достигнат до големи пукнатини /при силно динамично разрушаване на метали, сплави и друга материя/ или до големи окръжаващи пространства при подобни/тектонски/ процеси в недрата на Земята /планетите/ при движението на геоложки /планетни/ формации. Предполага се, че в биологичните тъкани и структури същосе проявява специфичното действие на дефектообразуването [2J. Винаги около дефектите става натрупване на примеси - внедряване на примеси...
Ако се опрем на закономерностите на процесите в Микрокосмоса бихме могли да предположим наличието на подобни дефекти и в строежа на Космоса - Вселената. Тяхното влияние може да се отразява и да се търси още в процеса на "раждането", на създаването и натрупването на веществото - материята, след „Големия взрив". Ако се опрем на теорията за последния можем да изкажем предположението, че раздалечаването на Галактиките и космическото фоново лъчене /открито през 1965/, които потвърждават „Големия взрив", т.е. разширението на Вселената се извършват на базата на универсалния характер и влияние на Дислокационната теория, отнасяща се за Микрокосмоса, открита в началото при металите. Движение под влияние на разликата в наляганията. От гледна точка на диалектиката не са изключени и в Макрокосмоса подобнимакроструктурни несъвършенства - дефекти в подреждането на космическите тела. Тези дефекти - несъвършенства по аналогичен начин в Микросвета стават центрове на нарушено силово поле, около което могат да се извършват различни процеси. Например процеси на натрупване на космическо вещество имащо различни размери (състав). /Спътниците на Марс - Фобос и Деймос, които имат произволна форма, различаваща се от стандартната овална, сферообразна. Може да се предположи, че те представляват "захванати атоми", т.е „внедрени" обекти в своеобразните празнини около Марс. При аналогичен начин на разсъждение тук могат да се причислят и различните мъглявини, специфичните особености на тъй наречените „Черни дупки" със своебразно привличане, разбира се и „захващане,, на вещество - материя и т.н. Ако приемем принципната аналогия с процесите в Микрокосмоса, т.е. в металите и сплавите, то не е трудно да се придположи, че при достигане до границите на дадена Галактика, съзвездия, звездни и планетни системи и други компактни формирования, тези космични структурни дефекти - Дислокации /или дефекти в подреждането, ваканции др./ ще срещат бариери по пьтя си при движение в самата Галактика или друго по-малко космическо образование. Може да се предположи, че границите на Галактиките /и на другите вътрешни формирования/ ще бъдат солидни бариери при движение на „космичните дислокации". Там може да се очаква натрупване на голямо количество такива дефекти, респ. повишаване на напреженията и потенциалната енергия. Там може да се очаква съсредоточаване и на по-голямо къличество космическо вещество - енергия. Това може да бъде свързано с големи разрушителни и други колосални процеси. Подобни процеси се извършват при движението на дислокациите в зърната на металите и сплавите и в земните структури фомирования и пластове. Ако при своето движение космическите "дислокации" - дефекти в подреждането, не успеят да преодолеят съпротивлението на границите на съседната система – Галактика /друго формирование/ би трябвало да се очаква, както при металите и сплавите на тези граници да се съсредоточава огромна енергия, силно нарушаване на силовото поле, увеличаване на своеобразните празни пространства. В резултат могат да се очакват процеси на натрупване на вещество-формиране, на нови космически обекти, дори процеси на затопяване и микропроцеси наподобяващи този след „Големия взрив”. (При движение на земни пластове по дислокационния механизъм е възможно дори затопяване).
Тези процеси около т.н. „космически" структурни несъвършенства се извършват най-вероятно с цел амортизация на напреженията около тях. Както във всички сплави става натрупване на атоми или прескачане (удари на атоми), движение и съсредоточаване в подходящи дислокации, така и в Макрокосмоса е възможно да стават подобни процеси на прескачане, движение, захващане и внедряване, натрупване на космическо вещество-обекти с различна големина, сблъскване и удари между тях.
(Посочен бе доказаният случай с Фобос и Деймос, които вероятно са остатъци от разрушителни процеси - включително и около Марс). Тук би могло да се причисли и движението на кометите, астероидите и други космически обекти.
Примери от Микро и Макрокосмоса
Явлението"внедряване" в Природата с всичките процеси протичащи в материята като негово следствие е свързано със структурните несъвършенства на най-ниско равнище на делене на материята /сплавите/- наречени дефекти: ваканции, дефекти на Шотки, дефекти на Френкел, дислокации, дефекти в подреждането. Най-типични несъвършенства са дислокациите, фиг.17, които в началото са били свързвани само с металите и сплавите. Всички дефекти и най-вече дислокациите са място на нарушено силово поле. В резултат на това около тях с цел намаляване на свободната енергия „F”на веществото (от термодинамиката е известно, че F=U – TS, където, U-вътрешна eнергия, T-температура, S-ентропия/).От енергетична гледна точка се извършват процеси на дифузия, настаняване или „вмъкване" на други частици, имащи подходящ атомен радиус и образуват около дислокациите т.н. „облак” на Котрел. Тези процеси се извършват с цел амортизация на напреженията. Достига се до уравновесяване на силовото поле за съответните условия. Тези процеси в микро и макрообеми са характерни и за йонните кристали, минералите, органическите, геологически и биологически вещества. Те са характерни дори и за социалната форма на движение на материята. От това може да се направи предположението, че те се отнасят и за космогонията. Тези дефекти от електронен и атомен мащаб при металите и полупроводниците, претърпяват еволюция в макроскопически мащаб и могат да достигнат до големи пукнатини /при силно динамично разрушаване на метали, сплави и друга материя/ или до големи окръжаващи пространства при подобни/тектонски/ процеси в недрата на Земята /планетите/ при движението на геоложки /планетни/ формации. Предполага се, че в биологичните тъкани и структури същосе проявява специфичното действие на дефектообразуването [2J. Винаги около дефектите става натрупване на примеси - внедряване на примеси...
Ако се опрем на закономерностите на процесите в Микрокосмоса бихме могли да предположим наличието на подобни дефекти и в строежа на Космоса - Вселената. Тяхното влияние може да се отразява и да се търси още в процеса на "раждането", на създаването и натрупването на веществото - материята, след „Големия взрив". Ако се опрем на теорията за последния можем да изкажем предположението, че раздалечаването на Галактиките и космическото фоново лъчене /открито през 1965/, които потвърждават „Големия взрив", т.е. разширението на Вселената се извършват на базата на универсалния характер и влияние на Дислокационната теория, отнасяща се за Микрокосмоса, открита в началото при металите. Движение под влияние на разликата в наляганията. От гледна точка на диалектиката не са изключени и в Макрокосмоса подобнимакроструктурни несъвършенства - дефекти в подреждането на космическите тела. Тези дефекти - несъвършенства по аналогичен начин в Микросвета стават центрове на нарушено силово поле, около което могат да се извършват различни процеси. Например процеси на натрупване на космическо вещество имащо различни размери (състав). /Спътниците на Марс - Фобос и Деймос, които имат произволна форма, различаваща се от стандартната овална, сферообразна. Може да се предположи, че те представляват "захванати атоми", т.е „внедрени" обекти в своеобразните празнини около Марс. При аналогичен начин на разсъждение тук могат да се причислят и различните мъглявини, специфичните особености на тъй наречените „Черни дупки" със своебразно привличане, разбира се и „захващане,, на вещество - материя и т.н. Ако приемем принципната аналогия с процесите в Микрокосмоса, т.е. в металите и сплавите, то не е трудно да се придположи, че при достигане до границите на дадена Галактика, съзвездия, звездни и планетни системи и други компактни формирования, тези космични структурни дефекти - Дислокации /или дефекти в подреждането, ваканции др./ ще срещат бариери по пьтя си при движение в самата Галактика или друго по-малко космическо образование. Може да се предположи, че границите на Галактиките /и на другите вътрешни формирования/ ще бъдат солидни бариери при движение на „космичните дислокации". Там може да се очаква натрупване на голямо количество такива дефекти, респ. повишаване на напреженията и потенциалната енергия. Там може да се очаква съсредоточаване и на по-голямо къличество космическо вещество - енергия. Това може да бъде свързано с големи разрушителни и други колосални процеси, включително и със сблъскване на Галактики , което да се съпровожда със затопяване и формиране на нови космически тела-звезди, планети. Подобни процеси се извършват при движението на дислокациите в зърната на металите и сплавите и в земните структури фомирования и пластове. Ако при своето движение космическите "дислокации" - дефекти в подреждането, не успеят да преодолеят съпротивлението на границите на съседната система – Галактика /друго формирование/ би трябвало да се очаква, както при металите и сплавите на тези граници да се съсредоточава огромна енергия, силно нарушаване на силовото поле, увеличаване на своеобразните празни пространства. В резултат могат да се очакват процеси на натрупване на вещество-формиране, на нови космически обекти, дори процеси на затопяване и микропроцеси наподобяващи този след „Големия взрив”. (При движение на земни пластове по дислокационния механизъм е възможно дори затопяване).
Тези процеси около т.н. „космически" структурни несъвършенства се извършват най-вероятно с цел амортизация на напреженията около тях. Както във всички сплави става натрупване на атоми или прескачане (удари на атоми), движение и съсредоточаване в подходящи дислокации, така и в Макрокосмоса е възможно да стават подобни процеси на прескачане, движение, захващане и внедряване, натрупване на космическо вещество-обекти с различна големина, сблъскване и удари между тях.
(Посочен бе доказаният случай с Фобос и Деймос, които вероятно са остатъци от разрушителни процеси - включително и около Марс). Тук би могло да се причисли и движението на кометите, астероидите и други космически обекти.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 144
